Ася Григорова Дом Къщата

Красимир Георгиев
„КЪЩАТА” („ДОМ”)
Ася Иванова Григорова (р. 1955 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Ирина Василькова


Ася Григорова
КЪЩАТА

Пътят – камък, стръмнина, безкрайност.
Армия от борове. Покой.
Облак прах. Треви със цвят на тайна.
Пътят – към звезда ли води той?

Но достигнал билото, се скърши.
Ауспухът задъхан изпухтя.
И пред нас изгря внезапно къща.
Странна съборетина в цветя,

увенчана с бурен и коприва.
За да не умре от самота,
тя едно поточе бе главила
да й свири в жегите с уста.

Със стени от тухли, кал и клечки.
С пръстен под и покрив разлюлян.
Без врати, прозорци… Да не пречат,
хвръкне ли из нея нечий блян.


Ася Григорова
ДОМ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ирина Василькова)

Едем – камни, крутизна, бескрайность.
Войско сосен. Тишина везде.
Тучи пыли. Травы пахнут тайной.
Путь – он, кажется, ведёт к звезде?

Нет, всего лишь вылетает круто
к перевалу, и оттуда – ах!
И открылась на одну минуту
странная развалина в цветах,

скрытая бурьяном и крапивой.
Ей не страшно умирать одной  –
ручеёк согласен говорливый
скрасить ей журчаньем летний зной.

Хлам кирпичный. Паутины нити
ветхую венчают крастоту.
Ни дверей, ни окон... Не спугните
чью-то выпорхнувшую мечту!